Музиката салса е резултат от смесването на карибски, африкански илатиноамерикански
ритми. Тя се появява в САЩ през 60-те години на 20-ти век. В този период към Ню Йорк се е насочило голямо
количество карибски емигранти, основно кубинци и пуерториканци, бягащи от тежкия режим в техните страни. Мечтаейки
за свойте си ритми те продължили да правят афро-карибска музика, но някакси я нагодили към живота в големия
град. Така се смесили звуците от Куба - Son Montuno, Guaguanco, Mambo, Cha Cha, пуерторикански - Plena, Aguilnaldos
и Bomba и северноамериканския джаз. В началото салсата е била попуярна само сред ограничен кръг от слушатели -
латиноамериканското общество. След като през 1973 г. излиза филма "Салса" музиката се разпространява и сред
останалото американско (и не само) общество.
Неподправената салса е много спонтанна и сложна музика, а танцът е жив и сексапилен. Той може да е
много бавен или наистина бърз, а и ритъмът може да се променя по време на песента. През 70-те години
благодарение на изпълнителите от Куба, Венецуела, Пуерто Рико и Панама салсата се разпространява по целия
свят, като става популярна сред хора от различни класи.
Салса стилове
Колкото хора транцуват салса, толкова са и стиловете. Това е така, защото салса е от т. нар. социални танци - тя е напълно свободен танц, без правила, без стандарти, които трябва да се спазват. Въпреки това обаче, в различните части на света са се обособили различни стилове. Те се отличават по между си по стъпките и движенията на тялото. Ето кратко описание - доколкото думите позволяват - на някои от тези стилове:
Cuban style
Още известен и под името "Casino salsa", кубинският стил се отличава с изключително сложните движения с ръце. Вероятно поради някакви генетични причини, кубинците изглежда се раждат с изключително гъвкави стави, които им позволяват да изпълняват тези сложни финтове :) По някакъв начин техните завъртания като че ли не се съобразяват с геометрията на човешкото тяло! Тъкмо ще си помислите, че някое завъртане просто няма да се получи и те ще направят нещо още по-замотано. Главата ви ще се замае не само от плетениците с ръце и шеметните завъртания, но и от ритмичното и много секси движение на тялото.
Miami style
Този стил е рожба на кубинския стил. Създаден от хилядите преселили се кубинци в Маями с годините той е придобил свой собствен характер. Основната разлика, която ще ви впечатли, е безукорното спазване на ритъма.
NY Style
В Ню Йорк се е родил един уникален стил в салсата. Наред с LA стила, той е един от най-популярните стилове из цял свят. Той е превзел почти всички събития, свързани със салсата - от дискотеките и клубовете до фестивала Bacardi Fest в Пуерто Рико и West Coast Salsa Congress в щатите. Причината за популярността на този стил е че той изглежда страхотно. И по-точно, той кара жената да изглежда страхотно. Движенията са стилни и жената винаги е в центъра на танца. Момичетата го обичат заради вниманието, което получават, а на мъжете им харесва защото когато партньорката им изглежда добре и те изглеждат добре! Всеки танц, при който двойката изглежда красиво, неизбежно е обречен на голяма популярност. От друга страна, движенията - или както ги наричат в Ню Йорк - поредиците от завъртания, са лесни и ефективни. За разлика от засуканите пируети на LA стила, тук фигурите са изчистени и стъпките са лесни. Точно в тази проста елегантност е душата на танца. Две основни неща отличават Нюйоркския стил от кубинския. Тук двойката през повечето време танцува на една линия, като партньорите постоянно си разменят местата създавайки динамично напрежение по между си. От друга страна кубинската салса включва много кръгови движения, при които двамата постоянно обикалят един около друг докато изпълняват различни завъртания. Другата разлика е във фигурите - докато кубинската салса включва предимно сложни завъртания и трудни движения с ръцете, при Нюйоркския стил движенията са бързи и лесни. Още повече, NY style е изпълнен с много пируети както за жената така и за мъжа. Тези завъртания понякога стават толкова светкавично, че се превръщат в същинско зрелище, което кара публиката да настръхне.
NY style on 2 (Salsa-mambo)
Една от уникалните техники при Нюйоркския стил е танцуването "на 2". Ритъмът на салса е от 8 такта и нормално броим: "едно, две, три, пауза, четири, пет, шест, пауза". Когато правим първата стъпка на първия такт казваме, че танцуваме "на 1". Когато правим първата крачка на втория такт - танцуваме "на 2".
В Ню Йорк се танцува предимно "на 2". Когато запонете да танцувате по този начин се налага да пренастроите из основи ритъма на цялото си тяло. Трябва внимателно да следите за втория такт в музиката и да научите тялото си да следва именно него. С този различен стил ще се насладите на един напълно нов поглед поглед върху музиката и танца.
LA style
Както подсказва името му, този стил се е обособил в Лос Анджелис. Той е разнообразен, елегантен и чувствен - накратко, това е един от най-популярните стилове в салсата днес. LA style включва в себе си множество елементи от различни танци - от кубинската и NY салса, джаз, суинг и дори от балните танци. На базата на тези мотиви съвременните изпълнители са изградили напълно уникален стил. При основното движение мъжът и жената са разположени с лице един към друг и се движат напред-назад в една линия. Всички фигури се извършват в тази позиция (за разлика от кубинския стил, при който всичко става докато двамата в двойката обикалят един около друг). Подобно на предишните стилове, и тук повечето от движенията са много секси и изключително пищни с доста навеждания, завъртания и падания - предостатъчно да замаят всеки зрител.
Lady's style
Жените поемат инициативата, те ухажват и прелъстяват, те танцуват, а мъжете се любуват на неизмеримата им грация и красота. Това е още един аспект на салсата, който носи наслада за окото и душата.
|
От 1930 година меренге се счита за национален танц на Доминиканската република. За произхода му може доста да се поспори, може би защото не е много ясно къде всъщност се е появил този танц. За да получим правилна представа трябва да се направи разлика между историческите корени на музиката и от друга страна носталгията на самия танц. В музикално отношение той се свързва с кубинската музика Упа, която имала част наречена меренге. Обаче танцът произлиза от остров Хиспаньола, една трета от който в момента се нарича Хаити, а останалата е заета от Доминиканската република.
Меренге съществува в натуралния си вид само в някои части на Доминиканската република. То се състои от "paseo" (походка), тяло и "jaleo". С течение на времето походката изчезнала, телата се раздалечили а jaleo постепенно се измества от по-нови екзотични ритми.
В наши дни меренге се танцува по различни начини. При един от тях мъжът държи жената в позиция за валс и двамата пристъпват встрани и се въртят, но двойката не се разделя (Merengue de Salon). Друг стил е наречен "меренге с фигури" (Merengue de Figura). В него партньорите правят всевъзможни завъртания и плетеници с ръце, но във всеки момент се държат поне с по едната ръка.
Информацията е взета от www.fastest.hit.bg
Бачата е популярна музика от Доминиканската република, изпълнявана на китара. Докато бачата е базирана на ритъма на болерото, изпълнителите на бачата по традиция вкарват друг тип музика, като сон, меренге, валс и ранчера в техните репертоари. Влиянието на всички тези стилове и особенно на меренгето може да се усети в ритъма и присъщата за бачата мелодичност и хармоничност на музиката.
Музиката, изпълнявана на китара винаги е била част от облика на Доминиканската република, но за първи път бачата като такава е призната през 1961 година, когато е направен първият звукозапис от Jose Manuel Calderon на първия сингъл ("Borracho de amor" and "Que sera de mi (Condena). Той и неговите съвременници фактически уеднаквяват бачата с болерото от другите латиноамерикански страни като Пуерто Рико, Мексико, Перу и Еквадор. Всъщност много от песните, които тези изпълнители записват са кавъри на по-ранни изпълнители на болеро. Така бачата е представена пред обществото по същияи начин, както е предтсавено болерото в цяла Латинска Америка - като романтична музика, за любовта и серенадите.
След време по целия свят бачата започва да се асоциира с бедност и проституция. Причините за това са много и са сложни и пораждат конфликти в доминиканското общество - конфликти между нищетата и богатството, между традиционното и модерното. Толкова силно е заклеймена бачата, че само една радиостанция пуска такава музика Тази ситуация е била нежелана и изключително трудна за музикантите и се е наложило да се затвърди този жанр. "Затворена" в публичните домове и в кварталите, където се говори само испански, бачата започва да разказва истории за опита на любовниците, за бедното селско момче, което отива в големия град и става крадец, за окаяното положение на един жител от квартала, който живее без вода и ток. Всички тези текстове са изпълнени с жаргони и сексуални изрази.
От 1970 до 1990 година бачата е уникална и единствена по рода си само в Латинска Америка и чрез нея свободно се изразява тайния живот на нацията. Тази свободна изява естествено провокира дори с повече жестокост, пренебрежение към езиковата система на Доминиканската република. Край на изолацията на бачата слага Blas Duran, когато започва да прави звукозаписи на електрическа китара.
След нововъведенията на Blas Duran бачата започва да придобива популярност, други изпълнители придават на текстовете и музиката нов, по-приемлив и романтичен стил. Влиянието на меренгето и звученето на китарата прави бачата популярна и с модерен ритъм, като по-този начин тя успешно се приема от различните класи на обществото.
В сегашната си форма бачата се слуша в цяла Латинска Америка и е сред най-популярната латино музика в Ню Йорк днес. С голям успех тя се смесва с другите стилове, като валенато (Monchy y Alexandra) и R&B (Aventura).
Кумбия е най-известният музикален жанр в Колумбия.В действителност това е богат музикален ритъм, включващ porro и puya и африкански перкусии. Това е танц на флирта, произхождащ фестивала La Virgen de Canderia, провеждан всеки февруари в Cartegena. Танцът обикновено се играе по двойки. Мъжете са облечени изцяло в бяло, с червени кърпи, завързани около врата, докато жените са с дълги надиплени поли. Жените също така държат и свещи,с които следват мъжете и се впускат в романтично преследване и често разпалват свещите като развяват дългите си поли.
През първата половина на 20 век кумбията е била определяна като вулгарен танц от правителството на Колумбия, което я избягвало и поради чуждестранните му(предимно кубински) елементи. Иронично е, че след няколко десетилетия именно кумбията става националният им танц. Тази музика се развиваи до ден днешен, минавайки през влиянията на мамбото (mambo-cumbias) през 50-те години и стигайка до сегашния хип-хоп(hip-hop umbias).
Информацията е взета от форум за салса и салса музика
На 24 юни 2001 г. в Маями, Флорида бе направена най-голямата и доста внушителна руеда, която е записана в Книгата на Гинес. В нея участваха 172 двойки от различни салса школи в САЩ, които се събраха в парк Bayside, около голям фонтан.
Информацията е взета от чуждестранни сайтове.
|
